Често собственици, инвеститори и проектанти се питат каква фасада е най-подходяща за новата еднофамилна къща, многофамилна жилищна сграда или голяма обществена сграда. Най-разпространеното изпълнение за фасади на жилищни и други сгради е фасадна мазилка, както и различни видове вентилируеми фасади от камък или други плоскости (HPL, Etalbond и др.) Едно от най-устойчивите и модерни решения обаче е фасада от цели видими клинкерни тухли или облицовъчни тухлички.
В този материал ще представим кои са предимствата и основните принципи за проектиране и изграждане на фасади от видими клинкерни тухли.
Производство и кои са „пионерите“?
Фасадите от видими клинкерни тухли са най-разпространени в държавите от Бенелукс (Белгия, Нидерландия), Германия, Дания, Италия и др. Повечето производители са именно в тези страни и техните истории на производство на тухли датират от 1, 2 и повече века назад във времето.
Клинкерните тухли са напълно екологичен и естествен материал, като за производството им се използва натурална глина, която в заводски условия се изпича в специални пещи при температура до 1200-1300 C. Според мястото на добиване, глината притежава различни химичен състав, консистенция и абсорбционни свойства. За да се избегне образуването на напуквания по материала е необходиимо суровината да бъде суха и съдържанието на вода да бъде в максимална степен изкарано навън, за да не се компрометира процесът на изпичане. Качеството на глината и температурата на изпичане са факторите, които определят цветът и твърдостта на тухлата. Често се прибягва до преминаването на материала първо през т.нар. камери за изсушаване с температури до 100 C, преди да се пристъпи към камерите за същинското изпичане на материала. Резултатът е хомогенен, плътен и здрав краен продукт в различни цветови комбинации, който дава началото на изключително модерни и креативни фасадни решения в архитектурата.
Структура, цветове, размери
Визията на видимите тухлени фасади се определя от цвета, формата и размерът на тухлите, както и от видовете зидани превръзки, като спектърът е изключително многообразен.
Има различни техники за производство на тухлите, например: чрез „твърда преса“ и изпичане при много висока температура се получават идеално гладки повърхности и отсечени ъгли на тухлите, чрез „издърпваща водна преса“ се създават тухли със сравнително равна, и не толкова гладка повърхност и съответно не толкова отсечени ръбове, има също „ръчно“ произведени тухли, изляти в дървени рамки, което води до рустикална неравномерна структура с неравномерни ръбове и придава ексклузивност на видимата зидария. Всяка технология на производство придава характерни свойства на тухлите и води до различни клас на якост на натиск и процент на водопоглъщане от съответната тухла.
Изборът на цвят на видимите тухлички е почти неограничен. Тухлите се произвеждат от бели и светлосиви, през всички възможни нюанси на червеното, до тъмносиви и почти черни цветове. Типът на изходната суровина, т.е. на лината, е в основата на цветовото окрасяване на произвежданите тухли. Така например за производството на тухли в червените гами е необходимо глината да е с високо съдържание на желязо, за производството на тухли в жълти цветове се използва глина с високо съдържание на калций и т.н. Цветовото многообразие дава огромни възможности за създаване на всякакви фасадни решения и визии при проектирането на сградите.
В Европа има въведен стандарт с няколко формата на фасадните тухли, като техните размери не са случайни, а са резултат от възможността да се създават стандартизирани растерни деления във фасади и стени при изграждането на зидариите. За правилното проектиране и изпълнение следва още в началото на всеки проект да се въведе система с размери и кратност на деленията. Изборът на формат за тухлите определя пропорциите на фасадата и придава индивидуален характер на сградата. Най-често произвежданите и използвани тухлени формати са както следва (Д/Ш/В мм):
- DF – тесен формат – 240х115х52 мм
- NF – нормален формат – 240х115х71 мм
- WF(WDF) – дебел стенен формат – 215х102х50(65) мм
- LF – дълъг формат – 490х115х52(71) мм
- и др., взависимост от конкретния производител.
Детайли и изпълнение на видимите зидарии
В Европа се е наложило т.нар. изпълнение с двойна фасадна обвивка. Този начин на изпълнение има дълга традиция във времето, като за разделянето на обвивката на две има една основна техническа причина: дълготрайна защита на основния масивен слой (зидария 25 см, бетон) от атмосферни влияния чрез една неносеща външна видима зидария (или носеща само себе си зидария), с въздушен слой и/или топлоизолационен слой между тях. Оттам идва и понятието „видима защитна тухла“.
Принципът на това изпълнение се следва до днес и дава добавена стойност на сградната обвивка по отношение на сградната топлоизолация (енергийна ефективност), шумозащита, пожарозащита, защита от външни влияния и влага. Има три основни детайла за видима фасадна зидария:
- Носеща стб. конструкция/зидария + външна видима зидария + въздушен слой между тях
- Носеща стб. конструкция/зидария + външна видима зидария + топлоизолация между тях
- Носеща стб. конструкция/зидария + външна видима зидария + между тях топлоизолация + допълнително въздушен слой за вентилация след топлоизолацията
От енергийна, конструктивна и практическа гледна точка най-доброто решение за детайл на изпълнение е последния от посочените варианти с топлоизолация (най-често минерална вата) и допълнителен въздушен слой за вентилация. При избора на изолационен материал е необходимо да се спазват определени изисквания към избрания материал. В допълнение за определени специфични детайли, например за връзка с цокъла, трябва да се предвиди подходяща хидроизолация за предотвратяване на навлизане на влага и други нежелани процеси.
Статика
Външният слой тухли на видимата фасадна зидария е с дебелина най-често 100 или 115 мм, което реално е размерът (ширината) на най-често произвежданите и употребявани в практиката клинкерни тухли. Те трябва да стъпят върху здрава основа и най-често това става чрез стоманени конзоли, които се анкерират към вътрешната носеща конструкция на фасадата и се намират в долния край на фасадната равнина. Има различен тип конзоли, взависимост от прозводителя и конкретните конструктивни изисквания, като те задължително трябва да бъъдат устойчиви на корозия и са най-често от неръждаема стомана.
В допълнение по цялата височина на фасадата се монтират анкери от неръждаема стомана, които се залагат в носещата равнина на фасадата и служат за конструктивно укрепване на видимата тухлена зидария. Най-често техният брой е между 6 и 8 бр./м2, освен ако няма други специфични изисквания за конструкцията, например при много високи сгради, по-силни натоварвания от вятър и др.. Анкерите се залагат предварително във фугите с разтвор между тухлените редове, но има и други начини за монтаж, според конкретната ситуация. Не на последно място трябва да се спазват нормативните изискванията за направа на разширителни фуги във височина на тухлената зидария, като те поемат температурни и други атмосферни разширения.
Превръзки и фуги
Зидариите и всички строително-монтажни работи с клинкерни тухли следва да се изпълняват съгласно европейски норматив EN 1996-2 за зидарии. Видът на превръзката и фугата придават на всяка една зидария типична и индивидуална архитектурна визия. В допълнение превръзката и фугата играят важна роля за конструктивното укрепване и здравината на фасадната равнина от видими тухли. Най-често прилаганите превръзки за видима зидария са следните:
- стандартна надлъжна превръзка със застъпване 1/2 тухла
- стандартна надлъжна превръзка със застъпване 1/4 тухла
- блокова превръзка
- кръстова превръзка
- фламандска превръзка и др.
Чрез видима тухлена зидария са възможни и различни фигурални мотиви на цели фасадни равнини или отделни фасадни фрагменти, които придават допълнителна естетическа стойност на фасадата. Такива са например ажурна превръзка тип „плетеница“, кръстосана превръзка 90° тип „вълчи зъб“, превръзка със завъртяни тухли под определен ъгъл и др.
По правило фугите между тухлите се изпълняват с подходящ фугиращ разтвор, като тяхната дебелина е най-често 10-12 мм, но е възможно да бъдат по-тънки до мин. 5-6 мм. Изборът на конкретен разтвор трябва да бъде съобразен със способността за водопоглъщаемост на избраната тухла, с която се зида. Фугата може да бъде гладка, заоблена или отсечена, като това зависи от техниката на изпълнение и търсения ефект. Фугирането се изпълнява по два начина: едновременно в процеса на зидането на тухлите, или в последствие след като приключи зидарията с тухлите. Съобразно техниките и начина на фугиране се подбира и конкретен подходящ разтвор, което е съществен аспект за качествено и дълговечно изпълнение. Друго важно правило е, че както фугиращият разтвор, така и разтворът, с който се зидат тухлите, трябва да бъдат съвместими с избраната фасадна тухла и най-вече по отношение на нейната порьозност и дълбочината на водопоглъщане.
В допълнение фугите могат да бъдат изпълнени в различни нюанси и цветове, което от своя страна е друг способ за постигане на желаната визия и дизайн на тухлената фасада. Важи правилото: с една и съща тухла, но с различни цветове на фугата, могат да се постигнат различни вариации на фасадна визия.
Други варианти на фасада с „тухлена“ визия
- Вентилируема фасада с окачени облицовъчни тухлички (brick slips)
Друг вариант за направа на тухлена фасада е като се използват облицовъчни тухли с дебелина най-често около 2 см, които се окачат на вертикална подконструкция, и заемат мястото на външната тухлена обвивка. Този начин на изпълнение спада отново към класа на вентилируемите фасади, със слой топлоизолация и пред него въздушен слой за вентилация. При този тип фасада отново се постига сравнително добра енергийна ефективност и прилични строително-физични показатели на обвивката, но възможностите за многообразие на фасадното оформление с различни превръзки, декорации и релефи са силно ограничени.
- Контактна фасада с облицовъчни тухлички (brick slips)
Има и трети, най-опростен вариант за направа на тухлена визия на фасадата и това е отново като се използват облицовъчни тухли brick slips, но без вентилационен слой, а директно на принципа на контактна фасада. Реално това е подвариант на класическа контактна фасада с топлоизолационна система, но вместо мазилка за финишен слой се използват облицовъчни тухлички, които се лепят с разтвор-лепило директно върху топлоизолацията (най-често EPS или XPS), а фугите се фугират с подходящ разтвор. Така се постига сравнително успешна имитация на фасада от видима тухлена зидария, но тук, освен изброените недостатъци на фасадата с окачени облицовъчни тухлички, трябва да прибавим и по-лошата енергийната ефективност и влагоотвеждане. Предимството при този тип изпълнение е по-бързото и опростено изграждане на фасадата и чувствително по-ниските разходи.
Предимства, естетика и многообразие в дизайна
Въвеждането в строителството на тухлена фасада с двойна фасадна обвивка дава практически безгранични възможности за проектирането и създаването на многообразни и модерни фасадни решения, далеч надхвърлящи стандартна тухлена зидария. Няма друг фасаден строителен материал, който да предлага по-голямо разнообразие на форми, цветове и повърхности, от клинкерната фасадна тухла.
Растерни и перфорирани фасади, релефи и фасадна орнаментика – всичко това е възможно чрез съзнателно и смело въвеждане на клинкерните тухли като основен изгражащ елемент във фасадите от видими тухли. Този тип фасада притежава възможно най-оптимални строително-физични свойства, енергийна ефективност, максимална защита от външни атмосферни влияния и влага, пожаро- и шумозащита, икономическа ефективност, и същевременно нейната съставна част е от напълно натурален и екологичен продукт.