Биофилията в архитектурата е ориентиран към човека подход в интериорния и сградния дизайн, който се фокусира върху човешката връзка с естествения свят.
В този материал ще представим кои са основните принципи на биофилния дизайн и защо тази концепция не е просто поредния модерен тренд, а дългосрочното бъдеще на архитектурата и дизайна, променящо из основи изискванията ни към застроената среда.
Какво е биофилия?
Терминът „биофилия“ е въведен от немският социален психолог Ерих Фром и означава любов към живота и живите същества. През 1984 г. американският биолог, натуралист и автор д-р Едуард О. Уилсън пише книгата „Biophilia“, която формулира концепцията за биофилията: дълбоко вкоренената необходимост на човека за връзка с природата в структурите на ежедневния живот. Теорията за биофилията подвърждава нещо, което всеки от нас знае интуитивно: че естествената среда е от решаващо значение за здравето и благосъстоянието ни, както и че урбанизацията и индустриализацията са довели до дълбокото ни откъсване от естествения свят, което вреди на физическото и психическото ни здраве и на цялата естествена екосистема.
Въпреки че биофилията съвсем не е съвременна концепция, фокусът върху темата придоби нова актуалност в контекста на „зеленото“ строителство. Ковид пандемията даде допълнителен тласък за популяризирането на биофилния дизайн.
Висящите градини на Семирамида във Вавилон, вероятно първият пример за биофилна архитектура в човешката история
Източник: Ferdinand Knab, Public domain, via Wikimedia Commons
Защо биофилен дизайн?
Биофилният дизайн е много повече от аранжировка на растения в офиса или зелена стена във фоайето на обществена сграда! Биофилията обхваща всички стратегии, с които можем да интегрираме природата в застроената среда, за да подобрим качеството на живот и да увеличим производителността на обитателите. Но биофилията надхвърля дизайна на дома или работното място. Концепцията вече трансформира цели градове, които въвеждат естествени стимули в градските условия, за да станат те по-устойчиви и да подобрят комфорта на своите жители.
Ползите за човешкото здраве, тясно свързани с биофилния дизайн, са доказани с множество научни изследвания. Сред тях са намаляване на тревожността, подобряване на съня, повишаване на вниманието и креативността и увеличава социалното взаимодействие. Говорим за дизайн, лекуващ тялото, ума и душата!
Принципи на биофилния дизайн
Биофилният дизайн се фокусира върху три основни елемента:
1. Пряко изживяване на природата
2. Естествени модели
3. Идентичност на мястото
Пряко изживяване на природата имаме, когато дизайнът на пространството буквално пренася природата в застроената среда. Прякото изживяване на природата се отнася до директния контакт с характеристиките на околната среда в застроената среда, включително естествена светлина, въздух, растения, животни, вода, гледки и други.
“Farnsworth House” на Мис ван дер Рое
Източник: LOC 2011633505, Carol M. Highsmith collection
Естествените модели предполагат включването в застроената среда на свойства и атрибути, открити в природата, напр. използване на естествени материали, прилагане на естествени форми или фрактални модели, биомимикрия, вариабилност на текстури, изображения от природата, звуци, миризми и др., така че абстрактното преживяване на околното пространство да е със сходен биофизичен отговор както при директен контакт с природата.
Третият елемент в биофилния дизайн интегрира характеристики от историята, географията, културата и екологията на дадено място в дизайна на пространството, за да го превърне в част от индивидуалната и колективната идентичност на обитателите.
Всички елементи се свързват в обща концепция за създаване на мултисензорно изживяване, което стимулира физическото и емоционалното здраве на обитателите.
Архитектурен детайл в сградата на парламента (Senedd building) в Кардиф
Подходи за постигане на биофилен дизайн
И за да не описваме концепцията прекалено теоретично, нека дадем примери как принципите могат да се приложат в архитектурата.
Визуална връзка с природата: Осигуряването на гледки към естествена природа или пряк визуален контакт с околния свят намалява стреса и когнитивната умора на обитателите. Най-задоволително е изживяването, когато гледката се характеризира с по-голяма степен на биоразнообразие и по-голяма визуална дълбочина, като дълбочина на гледките над 6 м подпомага отпускането на очните мускули. Осигуряване на далечна перспектива (над 30 м) от позиция на височина предизвиква най-добра реакция на билогично и биохимично ниво. Това е еволюционно обусловено, тъй като позволява визуално изследване на заобикалящата среда както за възможности, така и за опасности. За вътрешни пространства или гъсто застроена градска среда, перспективата може да се осигури чрез безпрепятствен изглед от едно пространство в друго и навън посредством обмислено разпределение, ориентация и дименсиониране на фасадни отвори, преградни стени и фунционално зониране.
Динамични визуални стимули: Използване на естествени сетивни стимули, които ненатрапчиво привличат вниманието. Краткотрайно и неритмично излагане на такива стимули благоприятства възстановяването от умствена умора и физиологични стресови фактори. По-ефективни са стимулите в периферния изглед, спрямо тези във фронталната визуална равнина. Стимулите могат да бъдат естествени (напр. движение на облаци, прелитащи птици или насекоми, движение на клони) или планирани (напр. завеси, които се движат от бриза, отражения от водна площ върху други повърности, светлосенки или дифузна светлина, които се променят с времето и др.).
Bosco Verticale („Вертикалната гора“) в Милано, Италия
Естествена светлина за поддържане на циркадния ритъм: Естествената светлина има динамична промяна в интензитета и цветовата температура, която помага за поддържане на здравословното функциониране на циркадната система (т.е. баланса на мелатонин и серотонин в организма в течение на денонощието) и така осигурява здравословните модели на сън и храносмилане. Изкуствената светлина може да бъде проектирана така, че да имитира тази променливост и да намали вредните ефекти, когато достъпът до естествена светлина е недостатъчен.
Засилена връзка „вън“ – „вътре“: Преливане на пространствата посредством галерии, колонади, веранди, атриуми, вътрешни градини (патио), използваеми озеленени покриви и др. Връзката с естествените системи подсилва усещането на обитателите за сезонна цикличност и свързаност с екосистемата. По-технически варианти на подчертаване на тази връзка могат да включват изграждането на системи за събиране и третиране на дъждовна вода посредством решения, интегрирани в ландшафтния дизайн, напр. т.нар. дъждовни градини, озеленени дрениращи канали и др.
Пасивна къща Lark Rise, проект на Justin Bere
Източник: Photograph of bere:architect, CC BY-SA 4.0
Цветове: Използване на цялостна цветова палитра, въпроизвеждаща усещането за характерен природен пейзаж. Природните пейзажи не са статични, а обхващат балансирано разнообразие от тонове, нюанси и наситеност. Водещ инструмент за избор на подходяща палитра е психологията на цветовете и търсената емоционална и биологична реакция спрямо функцията на помещението.
Невизуални стимули: Интегриране на звуци, аромати и текстури от природата напр. ароматни билки или цветя, течаща вода, пукащ огън от камина, текстурирани повърхности (дърво, камък) или алтернативно, симулация на тези звуци и текстури.
Микроклимат: Изследвания показват подобрен комфорт за обитателите при умерени нива на сензорна променливост в микроклимата на помещенията като леки промени в температурата, притока на въздуха, относителната влажност и светлината. Среда, лишена от сензорна стимулация и променливост, води до липса на концентрация и апатичност на обитателите. В същото време конвенционалните форми на отопление, охлаждане и вентилация целят точно обратното – поддържане на постоянни условия на средата. Тъй като топлинният комфорт е присъщо субективен, от съществена важност е да се даде възможност за индивидуален контрол на ползвателите, напр. чрез достъп до отваряеми прозорци, щори или други засенчващи механизми, термоконтролери, контролери за притока на въздух и др.
Присъствие на вода: Присъствието на водни елементи подобрява изживяването на дадено място като предизвиква положителни емоционални реакции към средата и доказани здравословни ползи като намалени нива на стрес, понижаване на пулса и кръвното налягане и подобрена концентрация. Присъствието на вода естествено стимулира всички сетива едновременно, особено когато водният елемент не е само визуална атракция, а може да бъде чут и докоснат.
Биоморфни форми и модели: Органични форми и модели или математически пропорции, които се срещат в природата, намират израз в конструкцията, пропорции и обемите на биофилната архитектура. Наред с органичните форми, вдъхновени от природата, златното сечение, серията на Фибоначи и фракталните структури намират приложение в конструкцията и геометрията на сгради, пространства, мебели, декоративни елементи.
Пространства – убежища: Интегриране на зони, позволяващи оттегляне за концентрирана работа, съзерцание или почивка. „Убежищата“ осигуряват визуална и акустична защита, беза да са изцяло изолирани от околните пространства. Разбирането на контекста и на търсеното изживяване определят избора на конкретни проектни решения за всеки отделен проект, напр. понижени тавани спрамо останалите пространства, регулируеми прегради или паравани, транслуцентни и акустично третирани повърхности по стени и тавани и др.
Стимули, насърчаващи „изследването“ на пространството: Пространства, които предизвикват вродения ни инстинкт за „изследване“ без да пораждат реакция на страх, се възприемат като особено привлекателни. Това са пространства, които будят любопитството ни, изненадват ни, създават усещане за контролиран риск и предизвикват нашата активност. Похватите за постигане на тези реакции включват частично ограничаване на видимостта на обекти във фокусното поле, игра на светлина и сенки, виещи се пътеки, прозорци на неочаквани места, полупрозрачни материали, елементи с „инфинити“ ефект, конструкции, които сякаш тестват гравитацията, атриуми през няколко нива, прозрачни парапети или подове, преминаване под, над или през воден елемент и др.
Улица в Айндховен, Холандия
Примери на биофилен дизайн
Последователното използване на теми от природата в архитектурата от древността до днес потвърждава, че биофилията е интуитивно кодифицирана в човешките цивилизации от всички краища на света. Класически примери за биофилен дизайн са Висящите градини на Семирамида във Вавилон, комплексът Алхамбра в Гранада, традиционните японски къщи и градини, а от по-ново време – произведения на архитектурата на представителите на стила Арт Нуво като Виктор Орта и Антони Гауди и шедьоврите на Франк Лойд Райт „Къща над водопада“ („Fallingwater“) и на Мис ван дер Рое “Farnsworth House”..
Може би най-популярните съвременни примери са двата жилищни небостъргача Bosco Verticale („Вертикалната гора“) в Милано, Италия, както и „Сферите“ в административния комплекс на „Амазон“ в Сиатъл и кампусът на Apple (“Apple Park”) в САЩ. Струва си да разгледате и два впечатляващи проекта за болници, инкорпориращи принципите на биофилния дизайн – огромният комплекс Khoo Teck Puat Hospital в Сингапур и далеч по-малкият, но също заслужаващ внимание Maggie’s Oldham, Великобритания.
Болница Khoo Teck Puat в Сингапур
Източник: Photograph of Munhuiyee, CC BY-SA 4.0
Болница Khoo Teck Puat в Сингапур
Източник: Photograph of Munhuiyee, CC BY-SA 4.0
Макар и доста по-скромни като мащаб, особено интересни ни се сториха проектите Studio in Jardim Paulista в Бразилия на grupoDEArquitetura, Biophillic Office в Индонезия на Andyrahman Architect, Second Home in Hollywood в LA, САЩ на архитектите Selgascano, както и офисите на самите Selgascano „Selgascano Architecture Office“ в Мадрид, Испания.
Биофилни градове
На ниво градоустройство, Сингапур е може би първият в света „биофилен град“. Градът-държава разполага с впечатляваща мрежа от пътеки или зелени коридори, свързващи парковете и зелени площи в града, които позволяват на хората да се разхождат, да карат колело и да тренират изцяло в зелена среда. Също така са положени значителни усилия природата да се интегрира във вертикалните пространства. Множество жилищни и офис сгради и хотели имат зелени покриви и „висящи“ градини по фасади или атриуми, като по този начин се подобрява качеството на въздуха и се намаляват ефектите от „градския топлинен остров“ – явление, свързано със загряването на градската среда вследствие на човешката дейност (презастрояване, транспорт, липсата на зеленина и вода и др.). Градската управа влага значителни усилия в образователни и осведомителни кампании, насъраващи активното и осъзнато поведение на населението. И така, въпреки бързото си разрастване, Сингапур не се е превърнал в джунгла от бетон, а в изключителен пример за останалия свят как се съчетава градски живот и природа.
Gardens By The Bay, Сингапур
Източник: Dietmar Rabich / CC BY-SA 4.0
В заключение ще обобщим, че вярваме в устойчивостта на тренда биофилия. Принципите на биофилния дизайн имат потенциала да премахнат съществуващия разрив между естествените човешки нужди и застроената среда, насочвайки фокуса върху пресечните точки между човешкото благополучие, естетиката и високоефективния сграден дизайн.